Наскоро юристът и архонт на Константинополската патриаршия, д-р Анастасиос Вавускос, предложи свикването на Събор на предстоятелите на Поместните Църкви за институционално решаване на натрупаните проблеми в световното Православие. Сред тях, според мнението на Вавускос, е и въпросът за основаването на енории на Руската църква в юрисдикцията на Александрийската патриаршия.

Обърнахме се към пресслужбата на Екзархията на Африка с молба за организиране на интервю с патриаршеския екзарх на Африка, Каирски и Северноафрикански митрополит Константин, в рамките на което бихме могли да научим повече за основаването, целите на дейността, мисията и перспективите за развитие на църковната структура, оглавявана от този йерарх.

Ваше Високопреосвещенство, искрено Ви благодарим за съгласието да дадете интервю за нашия портал. Можете ли, моля, да ни разкажете нещо за своя път в Църквата? Кой или какво най-много повлия на Вашето духовно развитие като православен християнин?

– Добър ден, радвам се, че мога да поздравя читателите на вашата медия. Мен вероятно можете да ме наречете класически църковен човек, тоест аз съм човек, роден в църковно семейство, където бащата и майката бяха вярващи. Ние сме многодетно семейство, имам трима по-малки братя.

_{Снимка: Митрополит Константин с по-малките си братя}

Завърших средно училище, музикално училище, Московската духовна семинария и Московската духовна академия. Изпълнявах църковно послушание, свързано с църковното пеене, първо като певец, а след това като диригент на хор. Бях иподякон при митрополит Ювеналий (Поярков), един от известните архиереи на Руската православна църква. Двайсет години от моя живот са свързани с Коломна, където бях проректор, а след това и ректор на семинарията. Много се занимавах с църковно образование, бях председател на Отдела за религиозно образование и катехизация, а след това викарен архиерей. Една година бях в Москва, а сега вече трета година съм в Африка.

_{Снимка: Помирение с митрополит Ювеналий (Поярков) по случай 60-годишнината от епископското му ръкоположение (декември 2025 г.)}

Ако говорим за хората, които са повлияли на моето формиране като личност, във всеки смисъл – това са преди всичко моите родители. И не само защото са ми родители, но преди всичко, защото са такива, каквито са. Моят баща също е свещеник, пастир – протойерей Константин Островски. Второ, ако говорим за мен като човек в църковната музика – това е приснопаметният архимандрит Матей (Мормил), известният ръководител на хора на Троице-Сергиевата лавра. Бях негов голям почитател и малко пях под негово ръководство. Също така, голяма роля в живота ми изигра митрополит Ювеналий (Поярков), чийто помощник бях дълги години. И, разбира се, нашият светейши патриарх Кирил, който е пример за всички нас.

_{Снимка: студентски години, пеене в хора под ръководството на архимандрит Матей (Мормиль), 1990 г.}

Що се отнася до някои интересни събития... Израснах като обикновен ученик, ходех в обикновено училище. Но хванах малко от съветското време, така че знам какво означава преследване заради вярата. Впрочем, аз съм щастлив човек. В какво? Всичко, с което съм се занимавал през целия си живот, ми харесваше. Обичах църковната музика, станах певец и диригент на голям хор. Обичах църковната служба и сега ръководя комисията по църковно и богослужебно изкуство. Обичах свещенството и станах свещеник. Може да се каже, че Господ е дал много, но и от мен, разбира се, изискваше много труд.

_{Снимка: Митрополит Константин като хормайстор на иподяконския хор (около 1996 г.)}

Как приехте своето назначение на длъжността екзарх на Африка? Имахте ли някакви очаквания или представи за мисията на „Черния континент“? И дали тези очаквания преминаха проверката на реалността?

– В момента на назначаването ми за екзарх на Африка имах определен църковен опит, така че нямах някаква бурна възхита – от първия ден разбрах същността на проблема. Много бързо ми стана ясна ситуацията, в която се намирам, и в началото трябваше да определя приоритетното направление – как виждам бъдещето, изхождайки от това, което имаме. Затова до известна степен беше трудно, докато не намерих тази „генерална линия“, защото, още веднъж подчертавам, много ясно разбирам какво се е случило.

Що се отнася до това как приех назначението, мога да кажа, че редица хора ме подкрепиха. Въпреки това, в момента на назначаването ми за екзарх, никога нямах опит в работата в чужбина.

Относно очакванията – нещо се оказа по-добро, отколкото очаквах. Хората, свещениците и вярващите, ми показаха, че това е жива, реална история. Вътрешно бях готов за това, че всичко ще бъде по-лошо, но срещата с паството, видяният реален църковен живот и фактът, че тези истински хора са добри хора, това беше приятно откритие. Също така е важно, че още в самото начало не бях изоставен, а и сега имам подкрепа.

_{Снимка: Дарение на православен катехизис в Танзания (март 2024 г.)}

Но ще кажа директно, има някои ключови, генерални неща в църковния живот, които не се променят поради външни обстоятелства. Ако самият процес на църковния живот се изгражда правилно, тогава нататък всичко върви както трябва. Затова бих казал, че ситуацията не е толкова лоша, колкото изглеждаше, но е също толкова сериозна, колкото си мислех.

Преди няколко години Александрийският патриарх се обруши с критика срещу предстоятеля на Сръбската православна църква, заявявайки, че СПЦ „не забелязва инвазията“ на Руската църква в Африка. Има ли в това обвинение поне зрънце истина? Какво подтикна РПЦ да пристъпи към африканската мисия в пълен формат? „Отмъщение към гърците“, както твърдят противниците на Московската патриаршия, или реакция на обръщението на африканските свещеници, които не искаха да останат в структурата, признала украинския разкол?

– Приехме множество африкански клирици, които се обърнаха към нас с молба за приемане под омофора на Московската патриаршия, тъй като не бяха съгласни с решението на Александрийския патриарх Теодор за признаване на украинските разколници. Тази стъпка на Александрийската църква е трагедия за църковната история. Трагедия е това, което се случва във световното Православие, където група Поместни Църкви – Константинополска, Кипърска, Александрийска, Гръцка – признаха този разкол. Те го приеха в рамките на общия натиск върху Русия, това е ясно. Но и във всичко това може да се обърне внимание на страданията на вярващите на каноничната Църква, които останаха верни, както и на мнозинството архиереи. Така реагират и свещениците, които преминават към нас. Това е трагедия, в която ние помагаме на тези, които искат да бъдат с нас, в условия, когато Александрийският патриарх фактически е влязъл в разкол.

Четохме за това, че на клириците от Вашата екзархия след гърците се е паднало много тежко „наследство“. Конкретно, трябвало е да се възстановяват много важни атрибути на духовния и литургичния живот сред местното паство. Например, става дума за практиката на дълбока и систематична изповед. Доколко такава информация е вярна?

– Знаете ли, аз принципно имам позицията да не ругая никого. Можем сега да започнем да изследваме при кого е по-добре и при кого по-зле. Но станалото станало, получихме това, което получихме, и нашата задача е да служим на хората. Навсякъде, където можем да помогнем и да направим нещата по-добри, нашата задача е да го направим, максимално носейки духа на мира, не допускайки нито в собственото си сърце, нито разпалвайки в чуждите сърца злоба, омраза и отмъщение.

Днес Екзархията продължава активно да разширява своето присъствие в Африка. Можете ли да ни кажете нещо за нейното текущо състояние и плановете за по-нататъшно развитие?

– Днес в Екзархията действат 370 енории в 36 държави, служат 262 клирици. Формирани са 31 архиерейски наместничества, а в още 15 държави, където има енории, засега няма наместничества.

_{Снимка: Митрополит Константин с кенийско духовенство (август 2024 г.)}

Тази година в Екзархията беше открит Духовно-просветен център „Апостол Марк“, чиито задачи включват превод и издаване на църковна литература на езиците на народите в Африка и различни направления на просветителска работа. Строят се храмове, провежда се обучение на клирици и миряни. Редовно в Русия пристигат групи кандидати за ръкополагане; след завършване на образователния курс те приемат свещен сан. Занимаваме се и със социална служба – с подкрепата на дарители в няколко държави бяха пробити кладенци за питейна вода, а в началото на февруари беше моето посещение в Малави, където заедно със Синодалния отдел за църковна благотворителност беше предадена хранителна помощ за 2700 гладуващи семейства.

_{Снимка: Даряване на хуманитарна помощ на гладуващите в Малави (февруари 2026 г.)}

Плановете за по-нататъшно развитие са установяване на нормален църковен живот. Правилно богослужение, изграждане на храмове, помощ за духовенството и паството, социална и мисионерска дейност. Да правим всичко това мирно, спокойно и правилно.

Как самите африканци възприемат и оценяват работата на Вашата Екзархия?

– Виждаме, че отношението към нас е добро, хората изразяват любов. Нашата задача е да се отнасяме към хората с уважение, да умеем да ги чуваме. Да се отнасяме така, че да виждат в нас братя и сестри, затова виждам само положително отношение.

И веднага беше взето принципното решение, че аз ще пътувам до Африка, и това е единственото възможно решение, за да не останат хората с впечатлението, че Руската църква е някъде там в столицата или само в интернет. Самият факт на посещенията в общностите и навлизането в живота на хората е много важен. Защото каква е задачата? Да не се правят никакви конструкции, това не е политически проект, нашата задача не е да окачваме плакати. Нашата задача е, в известен смисъл, да съществува обикновен, нормален църковен живот.

_{Снимка: от кръщението на хиляда малавийци (април 2024 г.)}

Сътрудничите ли си със Сръбската Църква в рамките на своето служение в Африка? И как изобщо оценявате необходимостта от развитие на отношенията между РПЦ и СПЦ?

– Сръбската Църква не е присъстваща* в Африка, така че Патриаршеската екзархия на Африка и Сръбската църква директно, разбира се, не си сътрудничат. Но в рамките на сътрудничеството на Руската православна църква със Сръбската Църква, тези отношения са безусловно положителни. Руските хора обичат Сръбската православна църква и сръбския народ и усещат взаимна подкрепа от нашите православни братя и сестри.

exarchate-africa.ru

_{Снимка на корицата: Митрополит Константин с архиерейските наместници на Патриаршеския екзархат на Африка в Москва през 2026 г. (както и всички останали снимки, предоставени от личния архив на митрополита)}

*) Сръбската енория в Йоханесбург е под юрисдикцията на Александрийската патриаршия - бел.ред.