^{Христос сред нас, скъпи мои читатели!}

ОБРЪЩЕНИЕ
към несправедливо лишените от възможността да се молят в родните си църкви, към всички верни чада на Запорожката епархия.

           Днес сме свидетели на разкриващата се бездна на човешката дързост: под "законни" предлози от храмовете се изгонват тези, които в продължение на много години са се молили в  тях. Тези, които Писанието нарича „синове на непокорството“, са се разбунтували срещу това, което принадлежи на Бога. С дълбоко прискърбие вярващия народ  гледа как горделиви хора, облечени във временна власт и скъпи дрехи, протягат ръце към светините. Те наивно смятат, че промяната се състои само в смяна на юридическите собственици на храмовете, но не осъзнават, че всъщност, ограбват съкровищницата на духа, която не може да се измери нито с пари, нито с други светски стандарти. Отнемайки ключовете от земните врати, те всъщност поставят печата на вечното  осъждане както върху собствените си душите, така и върху душите на потомците си.

           Нека си припомним древната история за Содом и Гомор. Когато греховете на тези градове станали непоносими за Небесата те все още стояли. Защо? Не защото били защитени от високи стени и безчетна стража, нито от несметни богатства. Градовете стояли върху плещите на един-единствен праведен човек – Лот. Именно той бил духовният стълб, заради когото  Божието дълготърпение задържало наказващия огън. Докато Лот бил сред беззаконниците, десницата Господня не се спуснала, пощадявайки виновниците заради единствения праведен човек.

           Но какво направила обезумялата тълпа? Те изгонили праведника. И щом Лот прекрачи границите на града, Божията защита над Содом паднала. Гласът на единствения ходатай замлъкнал, живата молитва престанала – и в този момент Небесата се отворили от гнева Божий. Огън и жупел превърнали някога процъфтяващата долина в мъртво пепелище.

           Днешният свят бързо потъва в мрака на подобен „нов Содом“. Чувате ли трясъка на падащи маски? Свидетели сме на ужасни тайни, които се разкриват в наше време. Виждаме как световният „елит“, напълно загубил всякакъв срам и страх от Създателя, се отдава на толкова отвратителни мерзости, че е страшно дори да се говори за тях. Скандалът около острова на Епщайн не е поредната светска хроника; той символизира новата преизподня на земята. Сатанинските оргии, изтезанията и поглъщането на невинни детски души, ритуалното поклонение на тъмнината – всичко това се е превърнало в реалност за онези, които си въобразяват, че са земни богове, на които е позволено да правят всичко. Тези, които управляват „островите на греха“, са се вплели в единен възел на беззаконието, стремейки се да подчинят цялото човечество.

           Има пряка и неразривна връзка между тези, които разпространяват тази смрад по лицето на земята, и онези, които днес нахлуват в нашите църкви. Те са водени от същия дух. Те ненавиждат нашата молитва, те се плашат от самото име на Христа, защото светлината винаги разобличава тъмнината. Изгонвайки от храмовете истинските молитвеници, захватчиците се уподобяват на древните содомити. Те празнуват лъжовна победа, но в действителност -  завоюват пустота. Храм без искрена молитва е тяло без душа: може да е богато украсен, но вътре в него вече е започнал разпад.

           Искам да кажа (но, за съжаление, те няма да чуят): Опомнете се, разрушители! Вие прогонвате „Жребиите“ на нашето време – самите хора, които със сълзите и молитвите си молеха Създателя за мир за цялата земя и милост за всеки от нас. Когато последният вярващ напусне храма, който сте завзели, кой ще вдигне ръце към небето, за да измоли прошка за греховете ви? Когато Божият гняв се стовари върху този съвременен свят с неговите кървави острови и сатанински култове, кой ще застане на пътя на този гняв, за да ви защити? Ужасяващо е да се окажеш сам с правдата на Живия Бог, когато наблизо не остава нито една молеща се душа. Спомнете си съдбата на Содом и се устрашете, защото огънят на Неговото отмъщение е вече на прага ви.

           А на вас, верни Божии чада, вие – Църква Христова, чиито очи се пълнят със сълзи при вида на осквернените светини и храмове – искам да ви кажа с думи на вечна утеха. Не се страхувайте и не позволявайте на унинието да парализира волята ви. Господ сега е по-близо до вас от всякога.

           Когато изглежда, че светът се разпада и тъмнина е заляла светините, помнете: ние сме призвани да споделим жребия на Самия Спасител. Той също беше гонен, Неговото Пречисто Тяло беше изведено извън градските стени, за да бъде поругано, той нямаше къде глава да подслони.

           Моля ви твърдо да помните: Бог не обитава в камъни и трупи, а в сърцата на хората. Истинският Храм сме ние самите, ако съзиждаме душите си от вяра и любов. Никаква земна полиция, никакви маскирани нашественици и никакво нечестиво законодателство не може да отнеме олтара на сърцата ни. Стените могат да бъдат превзети, но Божият Дух диша където пожелае и Той остава с онези, които остават верни в часа на голямото изпитание.

           Напускането на превзетите сгради не е поражение. Това е напускането на праведния Лот. Да, болезнено е да напуснем мястото, където сме били кръстени, венчани, където сме се молили и каели. Но напускайки, ние вземаме със себе си най-ценното нещо – живото присъствие на Бог. Благодатта не остава в превзетите стени; тя следва верните. Ако се съберем, двама или трима от нас, в обикновена стая, в гората или под открито небе, там ще бъде истинската Църква. Сълзите ни, проляти на прага на нашата любима, но сега затворена църква, са по-ценни за Бога от всички златни куполи, където царува мерзостта на запустението.

           Нека се облечем в бронята на търпението. Нека не позволим на отровата на омразата да ни погълне, дори тази към нашествениците. Те са нещастни човеци, незнаещи в каква бездна падат, следвайки своите духовни учители – свещениците на Содом и от островите на Епщайн. Нека се молим за тях, както се молеха мъчениците: „Господи, не им вмени този грях, защото са заслепени.“ Нашето тихо и непоколебимо стоене в истината е съкрушителна победа над злото, която този свят не може да разбере.

           Бог не може да бъде измамен или унижен. Той позволява на злото за кратко да разкрие силата си само, за да може златото на нашата вяра да бъде очистено от всичко излишно и да блести с небесна светлина. Нека се държим заедно, да стопляме слабите духом и да споделяме насъщния с последните. Няма да мине много време и прахът на новия Содом ще се разсее, островите на беззаконието ще бъдат погълнати от бездната на историята, а превзетите стени или ще се върнат при нас, или ще се превърнат в прах. Но нашата вярност към Бога ще остане с нас завинаги, през цялата вечност. Нека се радваме, че в това ужасно време не предадохме Христос за комфорт или безопасност. Имената ни са вече записани на Небесата!

_{И нека Божият мир, който превъзхожда всяко човешко разбиране,}

^{пази сърцата ви и мислите ви съединени с Христа Иисуса!}

Митр. Лука Запорожки (УПЦ)

Източник: t.me/lekarzpmluka