Райко е роден през 1784 г. в най-североизточния край на България, в град Шумен, който днес е университетски град. Неговото житие е написано, както сам за себе си казва, от „най-незначителния сред йеромонасите – Никифор от остров Хиос“, а в превод на епископ Партений на български език житието е издадено от Славяно-българския манастир „Свети великомъченик Георги Зограф“ на Света гора Атон през 2007 г. Един от откъсите в началните пасуси звучи така: „Не можахме да узнаем за неговото семейство и имената на родителите му. А самият той се казвал Райко и бил златар по занаят. Живеел и работел занаята си в центъра на Шумен и бил на около 18 години, с много красиво лице, с още по-красива душа, и с вяра и любов към Христа – най-пламенен и най-постоянен.“

          Целият текст е достъпен на сайта на Варненската митрополия (вж.: „Свети мъченик Райко Шуменски – 14 май“). Никифор от Хиос разказва, че когато Райко отивал да предаде поръчка, която бил изработил за местен мюсюлманин, той отказал да позволи на дъщеря му да го отведе в своята стая, както тя настоявала. В яростта си тя го наклеветила лъжливо пред баща си и го обвинила, че я е нападнал. Мюсюлманският богаташ предложил да го пощади от наказание, ако смени вярата си, тоест ако приеме исляма. Райко решително отказал, уверявайки го, че само е изпълнявал онова, за което се били договорили. Поради това бил жестоко измъчван – включително чрез изрязване на ивици кожа от тялото му, посипване на сол върху раните, забиване на клинчета под ноктите и т.н. Накрая бил обезглавен на 14 май 1802 г. Тази част е особено потресаваща, затова ще дадем този пасус изцяло.

          „Какво друго липсваше още, за да бъде увенчан като блестящ отличник и победоносен поборник? Но понеже нямаше какво друго да му сторят враговете на Кръста и понеже Подвигоположникът Христос не беше съгласен той повече да страда, затова в оня час мюфтията издаде нареждане да престанат изтезанията и да го обезглавят. И така, беше обезглавен и се съедини с духовната безсмъртна Глава Иисус Христос, за да съжителства и съцарува с Него. Бори се и завърши този временен живот и започна вечния и безкрайния на 14 май 1802 г. след Христа. А какво стана с неговото многострадално тяло, не знаем. Знае Бог, Който е дивен в Своите светии, и Който го прослави с чудеса, каквито последваха.“

          Свети Райко Шуменски завършва живота си само две години преди въстанието на Черни Георги в Сърбия, и не бива да се забравя, че подобна съдба на Балканския полуостров ще преживее през 1814 г. в Белград, след разгрома на Караджорджовото въстание, нашият прочут дякон Авакум (кръщелно име Лепоје Проданович), който е набит на кол в Белград, на пространството между Дома на армията и Народния театър. На паметното знаме/паметния знак за дякон Авакум пише: „Дякон Авакум, брат от манастира Търнава край Чачак, участник в Хаджи Продановата буна, погубен от турците в Белград на 30.12.1814 и набит на кол, след като отказал да премине от християнството в исляма. Неговият трагичен край в следващите десетилетия се превърна в символ на страданията на сръбското християнско население в периода на османската власт над Белградския пашалък.“

_{Снимка: паметник на мъченика дякон Авакум на Калемегдан, снимка от: Goldfinger, източник: wikipedia.org}

По някакъв начин сходството в младостта, твърдостта, но и в жестокостта на мъчителите е много близко, та когато ме питат кой е бил Свети Райко Шуменски, най-лесно ми е да кажа на питащите: „това е българският дякон Авакум“, който не приел исляма – на цената на най-страшни мъчения.

          Затова мисля, че православните сърби трябва да знаят за този православен светец от Източна България, защото ако имаме сходни съдби на Балканите, най-често това е, понеже принадлежим към една и съща ромеѝско-славянска цивилизация, която не мрази другия и различния, но желае да съхрани своето – най-скъпоценното, тоест Вярата на светците, както е писал свети владика Николай Велимирович.

          Светият синод на Българската православна църква едва през 2017 г., на свое редовно заседание, реши да включи в календара за 2018 г. трима светци, сред които беше и Свети Райко Шуменски, като неговият празник да се отбелязва на 14 май. През 2022 г. в Шумен беше осветен храмът „Св. Райко Шуменски“ (архитект – Огнян Гърбев, а живописец – Галин Ганчев). Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, заедно със свещениците от епархията, тогава освети новопостроената църква, която е третата в град Шумен. Основният камък през 2018 г. положи митрополит Йоан, а началото на строежа на тази църква още през 2006 г. даде покойният Варненски и Великопреславски митрополит Кирил (вж.: „Освещаване на храм „Св. Райко Шуменски““).

_{Снимка: Църква „Свети великомъченик Райко“ в Шумен, източник: hristianstvo.bg}

          Издателство „Витезда“ през 2012 г. публикува „Акатист на светомъченика Райко-Йоан Шуменски“, където във втория кондак се казва и това:

          „Виждаме те, блажени Райко-Йоане, заедно със светия мъченик Георги Софийски Нови, като два златни свещника на Българската Църква, защото и двамата, макар по занятие да сте били златари, не се прелъстихте от златото, а предадохте целия си живот на Христа Бога – Скъпоценната Перла, в Когото са скрити всички съкровища на мъдростта и знанието, и Когото възпяваме: Алилуя!“

           Нека и този скромен текст помогне на сръбските и на други читатели да разширят знанията си за това важно светило на Православието в източната половина на Балканския полуостров. Може би трябваше да минат повече от два века, за да бъде разбрана истинската величина на неговия подвиг. Но какво е преходното време в сравнение с Вечността.

Горан Игич за портала „Живот Цркве“, превод от сръбски: newsbg.org

Снимка на корицата: икона на светия мъченик на трон, източник: mitropolia-varna.org